Приказки от покривите. Баба Яга.
На своя покрив Карлсон днес седеше,
похапваше бонбонки срещу стрес,
врабчетата подскачащи броеше
и мажеше на перката си грес.
,,Ах, колко съм красив, не ще и дума!
И умен съм, не някакъв резил.
Защо ли щедра е така Фортуна?!
От скромност даже бих се изчервил."
На в този миг вихрушка се извива.
Метла пикира с точност до микрон
и баба Яга спуска се щастлива,
за да открие плажния сезон.
– Красавецо, зарязвай тази перка!
Ей, виждаш ли изящния ми гръб?
Не трябва да гори като пиперка.
Без лосион ще бъде пълна скръб.
– Готов съм и за миг ще те намажа.
С целувка нежна ще ми заплатиш!
Едно врабче се гътна на паважа.
Такава свалка няма и в Париж.
А тя размята огнената грива
и кислородът стана на озон.
А той прозря – съвсем не е свенлива.
Все пак е пич работещ като дрон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
)
