Приказки от покривите. Лунатичка
Хубаво ми рече мама:
–Пена е беда голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли, май, главата.
Ала сам се аз натресах,
щото много я харесах.
Румена – най-чиста мостра,
едричка и яка доста.
После сватба, ръченици...
дарове, пари в шиници...
Всеки е протегнал шия...
вадя благата ракия.
Нейде към петлите втори,
гледам, че се ококори.
Както бе по бяла фуста,
стана и пое към пруста.
Тя напред ръце протегна,
даже и не ме погледна
и по пода стъпва здраво.
Тапа, тепа, все направо.
Аз – по нея. Без да вика,
мина смело по дръвника.
На дувара пък намери
бърже да се покатери.
Ето – стълбата подпряна,
стигна даже до тавана.
Скока после, как пресметна
и на покрива се метна.
Тя напред-назад пердаши
и събуди даже наш`те.
За беда, таз сцена цяла
и комшийка е видяла.
Тръгна в селото мълвата,
че повредил съм жената.
Всички баби ме чумосват
и ме плюят, и пустосват.
Пъти сто... се кръсти попът
и ченетата му тропат.
Демон бил вселил се в Пена,
ръси я с вода светена.
Идва селото да види,
нощем как по керемиди,
ходи тя по риза бяла,
нито жива, ни умряла.
Докторът в града ми рече:
–Май загазил си, човече!
Слагам аз на твойта булка
диагноза сомнамбулка.
Ха, сега какво да сторя?!
Как с проблема да се боря?
Цял живот що зор ме чака...
Но накрая ми прещрака.
Ще преборя тази пречка!
Купих бягаща пътечка
и с ремонт мъничък само
свързах я с едно динамо.
Номерът накрая стана.
Пена кара нощна смяна.
Може да е лунатичка,
но спестява ни парички.
По пътечката спринтира,
вече с НЕК се конкурира.
Имам си домашна цяла,
мощна електроцентрала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
)
