линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
23.09.2018 г., 17:46 ч.

Приказки за нас - Бяло и черно 

  Поезия » Друга
457 6 11

Не ме плаши с онази тишина,

живея в нея, там съм се родила.

Растях навън и търсех светлина,

намирах я, понякога, насила.

 

И с цялата си същност осъзнах

какво се случва с голите ми клони

когато вятърът разпръсква страх,

и няма кой, на някъде, да го прогони.

 

Обичам сините очи на вечерта

и ласкавия блясък на звездите.

Тогава мракът просто е следа.

Следата води до алеята с брезите.

 

Поставила е нечия добра ръка,

на мястото на днешната ни среща,

връз бялото на дънерите два дъска…

Човешка, мисля, но уютна грешка.

 

Така е, влюби се, все пак, в бреза,

а друг намина и стеблото ѝ отсече.

Преглъща пейката горещата сълза

и чака – да поседне нейното човече.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??