линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
23 sept 2018, 17:46

Приказки за нас - Бяло и черно 

  Poesía » Otra
392 6 11

Не ме плаши с онази тишина,

живея в нея, там съм се родила.

Растях навън и търсех светлина,

намирах я, понякога, насила.

 

И с цялата си същност осъзнах

какво се случва с голите ми клони

когато вятърът разпръсква страх,

и няма кой, на някъде, да го прогони.

 

Обичам сините очи на вечерта

и ласкавия блясък на звездите.

Тогава мракът просто е следа.

Следата води до алеята с брезите.

 

Поставила е нечия добра ръка,

на мястото на днешната ни среща,

връз бялото на дънерите два дъска…

Човешка, мисля, но уютна грешка.

 

Така е, влюби се, все пак, в бреза,

а друг намина и стеблото ѝ отсече.

Преглъща пейката горещата сълза

и чака – да поседне нейното човече.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??