27.09.2011 г., 15:06

Приказно

814 1 3

Приказно


Ако са думите капки роса,

вземи магичната им сила,

върни я в сребърна река

и после – в нея отрази ме!

Ако са думите жар в пепелта,

от страст във огън възкреси я,

топлина ще взема за нощта

и звездната постеля на съня ми.

Ако са думите цветна дъга,

люлка слънчева вплети ми.

По вятъра заръчай нежността

да шепне песенно в косите.

Думите ти млада са трева.

Боса тръгвам по омайно биле.

Когато стигна в края на съня,

очаквай ме и просто целуни ме!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...