Sep 27, 2011, 3:06 PM

Приказно

  Poetry » Love
822 1 3

Приказно


Ако са думите капки роса,

вземи магичната им сила,

върни я в сребърна река

и после – в нея отрази ме!

Ако са думите жар в пепелта,

от страст във огън възкреси я,

топлина ще взема за нощта

и звездната постеля на съня ми.

Ако са думите цветна дъга,

люлка слънчева вплети ми.

По вятъра заръчай нежността

да шепне песенно в косите.

Думите ти млада са трева.

Боса тръгвам по омайно биле.

Когато стигна в края на съня,

очаквай ме и просто целуни ме!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...