Sep 27, 2011, 3:06 PM

Приказно

  Poetry » Love
826 1 3

Приказно


Ако са думите капки роса,

вземи магичната им сила,

върни я в сребърна река

и после – в нея отрази ме!

Ако са думите жар в пепелта,

от страст във огън възкреси я,

топлина ще взема за нощта

и звездната постеля на съня ми.

Ако са думите цветна дъга,

люлка слънчева вплети ми.

По вятъра заръчай нежността

да шепне песенно в косите.

Думите ти млада са трева.

Боса тръгвам по омайно биле.

Когато стигна в края на съня,

очаквай ме и просто целуни ме!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...