purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
1.09.2011 г., 15:20 ч.

Приключенията на един неудачник 

  Поезия » Хумористична
633 0 8

 

 

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК

 

(Втори епизод)

 

Приликата с действителни лица е случайна

 

И такааа...

Нали ти обещах да продължа,

започвам, без да чакам.

Едно самотно сепаре ме зяпна,

приех поканата му и я уважих,

приседнах, от прохладата му пих

и се усетих праведен и лек,

с две думи бял човек.

Дойде девойката с тефтера,

най-хубавото питие сред многото намери,

то връщало душа, останала без сили,

към подвизи като омайно биле

и можело да прави чудеса,

то гибелно било за всяка самота,

било, едва ли не, единствено за мен.

Аз бях отвсякъде сразен.

Предадох се и го заръчах с плам:

„Нека бъде двойно, слънчева мадам,

че такава жажда в гърлото ми вие,

ако още миг почакаш, тебе ще изпия!”

Размаха уж сърдито пръстчето си тя,

оттопурка като стресната сърна,

в чиито стъпки беше скрила

походката на расова кобила.

Сърцето ми от радост щеше да извика,

по устните ми цъфна трепетлика,

забравих всички неудачи и омрази,

намерил бях мечтания оазис

и даже тихо си затананиках,

макар че нямаше край мене никой.

И някак неусетно като феникс в пепелта

една неземна песен долетя,

песента на всички птици и звезди,

и влезе в съвестта ми, и я прелъсти.

След нея кацна и божественото питие,

опитах го, мираж вълшебен ме пое

и ме понесе към Едема,

от който пожелах парченце да си взема.

Отсреща ми подви копита свенливата сърна

и блесна във очите ù една сълза,

дълго време от мълвите крита,

и се търкулна като медената пита,

и занарежда с глас на самодива

тъжна приказка, дето и стоманата разлива.

След нея се търкулна втора, после трета,

със тях се втурваха и мойте питиета.

После танци, неприличен кикот и възторжен грях...

Но на сутринта... в ужас занемях!

 

Следва

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??