Приключенията на един неудачник
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК
(Втори епизод)
Приликата с действителни лица е случайна
И такааа...
Нали ти обещах да продължа,
започвам, без да чакам.
Едно самотно сепаре ме зяпна,
приех поканата му и я уважих,
приседнах, от прохладата му пих
и се усетих праведен и лек,
с две думи бял човек.
Дойде девойката с тефтера,
най-хубавото питие сред многото намери,
то връщало душа, останала без сили,
към подвизи като омайно биле
и можело да прави чудеса,
то гибелно било за всяка самота,
било, едва ли не, единствено за мен.
Аз бях отвсякъде сразен.
Предадох се и го заръчах с плам:
„Нека бъде двойно, слънчева мадам,
че такава жажда в гърлото ми вие,
ако още миг почакаш, тебе ще изпия!”
Размаха уж сърдито пръстчето си тя,
оттопурка като стресната сърна,
в чиито стъпки беше скрила
походката на расова кобила.
Сърцето ми от радост щеше да извика,
по устните ми цъфна трепетлика,
забравих всички неудачи и омрази,
намерил бях мечтания оазис
и даже тихо си затананиках,
макар че нямаше край мене никой.
И някак неусетно като феникс в пепелта
една неземна песен долетя,
песента на всички птици и звезди,
и влезе в съвестта ми, и я прелъсти.
След нея кацна и божественото питие,
опитах го, мираж вълшебен ме пое
и ме понесе към Едема,
от който пожелах парченце да си взема.
Отсреща ми подви копита свенливата сърна
и блесна във очите ù една сълза,
дълго време от мълвите крита,
и се търкулна като медената пита,
и занарежда с глас на самодива
тъжна приказка, дето и стоманата разлива.
След нея се търкулна втора, после трета,
със тях се втурваха и мойте питиета.
После танци, неприличен кикот и възторжен грях...
Но на сутринта... в ужас занемях!
Следва
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Сърдечен поздрав, Ачо!
