purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
2.09.2011 г., 20:51 ч.

Приключенията на един неудачник 

  Поезия » Хумористична
603 0 8

 

 

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК

 

(трети епизод)

 

Всяка прилика с действителни лица е случайна

 

После танци, неприличен кикот и възторжен грях...

Но на сутринта... в ужас занемях!

– Това е той, уж пътникът недраг,

дошъл след скитничество да подвие крак

и пак поживо-здраво да си продължи,

но не би. Колкото е хубав, дважди е по-див.

Първо се натряска до над козирката,

после, ох, срамувам се да продължа нататък.

Беше пъкъл, беше преизподня, беше ад,

отвсякъде горях – отпред, отзад.

Добре че се събудих преди него и завчас

ви се обадих. Слава Богу ето ви и вас.

Дайте му сега да разбере товара на закона!

Аз нямах сили да му го припомня.

 

Изправиха ме със юмруци и ритници

двама недодялани и жилави мужици,

вързаха на китките ми хладни обеци,

натикаха ме в някакво раздрънкано такси

и право в ме-ве-ре-то. Баш при „баша”.

(Не ти го пожелавам, враже, беше много страшно!)

Но „башът” се оказа много мил и паметлив човек.

Повзря се в мен и разтвори с усмивка ръце,

прегърна ме и тихо в ушето ми каза:

– Катил такъв, забравил си ти старата гимназия,

дето зарад „фустата” от „бе”

си смачкахме взаимно вирнатите носове

и после станахме отбор,

по братски си деляхме и добро, и зло.

Натисна копчето пред него и със лекота

открехна плахо тежката врата една,

сигурно невписана в регистрите, сестра на Афродита,

остави ни кафе и пури и отлитна.

И така долиташе при всеки звън.

В началото не вярвах, мислех, че е сън,

но ми напомниха оскъдните плисета,

подрънквайки по тънките крачета,

че съм буден и че всичко е така,

както ми диктуват мойте сетива.

 

Три нощи и три дни без пауза гуляхме,

после още толкова юнашки спахме.

На седмия ме гушна моят стар другар,

изпрати ме до уличния светофар,

„на добър път” ми пожела

и тъй като съм нямал „пукната пара”,

свали годежния си пръстен

и сякаш от сърцето си го бе откъснал,

с тъга в очите тихо промълви:

 

 

 

– Аз после с „фустата” от „бе”

внезапно се сгодих.

Оженихме се и дори

дари ме тя с красивичко момче.

Вземи го! Дано те направи щастливец и теб!

Обърна се и стъпките му хлътнаха във многоброя.

Обърнах се и аз, без да знам кой точно път е моят.

 

Сами разбирате, че трябваше да продължа пеша

или на стоп. Макар че августовска мараня

бе заченала нощта и сега я разстилаше пред мен,

и ме очакваше навярно нов усилен ден.

Намигнах на съдбата, усмихнах се наполовина,

поръчах си попътен вятър, щедра месечина,

необрани звездни храсти и късмет забравен,

радост пожелах си и ръка корава

и още куп такива, все разлистващи неща,

дето стоплят хора, тръгнали на дълъг път пеша

или на стоп. Както мен сега.

И ето – още преди да пръкне икиндия,

започна пътническата пусия.

Аз тъкмо влязох в дрехите на Арлекин

и хоп! – пред мене закова луксозен лимузин.

 

Следва

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??