Приключенията на един неудачник
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК
(трети епизод)
Всяка прилика с действителни лица е случайна
После танци, неприличен кикот и възторжен грях...
Но на сутринта... в ужас занемях!
– Това е той, уж пътникът недраг,
дошъл след скитничество да подвие крак
и пак поживо-здраво да си продължи,
но не би. Колкото е хубав, дважди е по-див.
Първо се натряска до над козирката,
после, ох, срамувам се да продължа нататък.
Беше пъкъл, беше преизподня, беше ад,
отвсякъде горях – отпред, отзад.
Добре че се събудих преди него и завчас
ви се обадих. Слава Богу ето ви и вас.
Дайте му сега да разбере товара на закона!
Аз нямах сили да му го припомня.
Изправиха ме със юмруци и ритници
двама недодялани и жилави мужици,
вързаха на китките ми хладни обеци,
натикаха ме в някакво раздрънкано такси
и право в ме-ве-ре-то. Баш при „баша”.
(Не ти го пожелавам, враже, беше много страшно!)
Но „башът” се оказа много мил и паметлив човек.
Повзря се в мен и разтвори с усмивка ръце,
прегърна ме и тихо в ушето ми каза:
– Катил такъв, забравил си ти старата гимназия,
дето зарад „фустата” от „бе”
си смачкахме взаимно вирнатите носове
и после станахме отбор,
по братски си деляхме и добро, и зло.
Натисна копчето пред него и със лекота
открехна плахо тежката врата една,
сигурно невписана в регистрите, сестра на Афродита,
остави ни кафе и пури и отлитна.
И така долиташе при всеки звън.
В началото не вярвах, мислех, че е сън,
но ми напомниха оскъдните плисета,
подрънквайки по тънките крачета,
че съм буден и че всичко е така,
както ми диктуват мойте сетива.
Три нощи и три дни без пауза гуляхме,
после още толкова юнашки спахме.
На седмия ме гушна моят стар другар,
изпрати ме до уличния светофар,
„на добър път” ми пожела
и тъй като съм нямал „пукната пара”,
свали годежния си пръстен
и сякаш от сърцето си го бе откъснал,
с тъга в очите тихо промълви:
– Аз после с „фустата” от „бе”
внезапно се сгодих.
Оженихме се и дори
дари ме тя с красивичко момче.
Вземи го! Дано те направи щастливец и теб!
Обърна се и стъпките му хлътнаха във многоброя.
Обърнах се и аз, без да знам кой точно път е моят.
Сами разбирате, че трябваше да продължа пеша
или на стоп. Макар че августовска мараня
бе заченала нощта и сега я разстилаше пред мен,
и ме очакваше навярно нов усилен ден.
Намигнах на съдбата, усмихнах се наполовина,
поръчах си попътен вятър, щедра месечина,
необрани звездни храсти и късмет забравен,
радост пожелах си и ръка корава
и още куп такива, все разлистващи неща,
дето стоплят хора, тръгнали на дълъг път пеша
или на стоп. Както мен сега.
И ето – още преди да пръкне икиндия,
започна пътническата пусия.
Аз тъкмо влязох в дрехите на Арлекин
и хоп! – пред мене закова луксозен лимузин.
Следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
