Прозорците,
прилични на завеси
от стари вестници,
с прогризани ъгли,
затръшваха се празни.
А в подпрозоречните им пространства
изтичаха се - миг след миг.
Вратата се залости сякаш.
След порива на вятъра студен.
Проскърца като за последно,
а после ...
В уморената, безмълвна тишина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация