Прилично на завеси
Прозорците,
прилични на завеси
от стари вестници,
с прогризани ъгли,
затръшваха се празни.
А в подпрозоречните им пространства
изтичаха се - миг след миг.
Вратата се залости сякаш.
След порива на вятъра студен.
Проскърца като за последно,
а после ...
В уморената, безмълвна тишина
процеждаше безлунна
светлината.
Прочетени са... всичките завеси
всъщност.
А вятърът не млъква.
Заяде се с решетките.
Трошеше ги със яростно усещане -
за неприкосновеност.
Дъждът...
След него ги лепеше,
неуспешно,
подобно папие - маше.
За да ги предпази
някак,
от суетност.
Железни.
За да не пропускат
слънчевата светлина
през дреб от толкова
продрани вестници.
(На които дори последната им новина
бе с дата - срокът й
отдавна бе изтекъл.)
прилични на завеси
от стари вестници,
с прогризани ъгли,
затръшваха се празни.
А в подпрозоречните им пространства
изтичаха се - миг след миг.
Вратата се залости сякаш.
След порива на вятъра студен.
Проскърца като за последно,
а после ...
В уморената, безмълвна тишина
процеждаше безлунна
светлината.
Прочетени са... всичките завеси
всъщност.
А вятърът не млъква.
Заяде се с решетките.
Трошеше ги със яростно усещане -
за неприкосновеност.
Дъждът...
След него ги лепеше,
неуспешно,
подобно папие - маше.
За да ги предпази
някак,
от суетност.
Железни.
За да не пропускат
слънчевата светлина
през дреб от толкова
продрани вестници.
(На които дори последната им новина
бе с дата - срокът й
отдавна бе изтекъл.)
© Нели All rights reserved.
Прегръдка!
