15.07.2008 г., 20:08

Прилика

482 0 0

Колко много с теб си приличаме -

толкова се страхуваме силно да обичаме.

Колко много с теб си приличаме

и винаги чувствата си отричаме.

Колко много с теб си приличаме

и винаги срещу себе си тичаме.

Колко много с теб си приличаме

и омразата на околните си навличаме.

Колко много с теб си приличаме

и близките си на вечна самота обричаме.

Колко много с теб не си приличаме -

аз обикнах теб, ти мене - никога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Янчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...