29.03.2019 г., 23:04 ч.
Прилив
Словоохотливата ми прозорливост
не лежи вече на дъното
под тонове недоверие,
а бавно изплува
в мълчание.
Мълчаливата ми притворност
се люлее на приливи
в безтегловие.
Оставих след себе си
/пак ли/
някакво смътно познание
и забвение.
Безпризорност.
Научих се да чакам...
в движение.
26.03.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за "Любими".
-
"По-добре сама, зле непридружена" в един етап от живота се превръща в "по-добре зле придружена, отколкото сама". Всеки сам решава за себе си кое е по-добре.
-
Ако си максималист и все чакаш, животът може да изтече покрай теб като прилив. Чакането в движение не те лишава от мечти, но и от живот също. А ученето в движение помага да не губиш темпото. Благодаря, Гавраил.
-
Но и чакането си има край!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
