Прилив - verses: by МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
974 3923

Mar 29, 2019, 11:04 PM

Прилив

Poetry

232 1 4

Словоохотливата ми прозорливост

не лежи вече на дъното

под тонове недоверие,

а бавно изплува

в мълчание.

Мълчаливата ми притворност

се люлее на приливи

в безтегловие.

Оставих след себе си

/пак ли/

някакво смътно познание

и забвение.

Безпризорност.

Научих се да чакам...

в движение.

26.03.2019

© Мария Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-03-31T06:36:41+03:00

Благодаря за "Любими".
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-03-30T19:48:45+02:00

"По-добре сама, зле непридружена" в един етап от живота се превръща в "по-добре зле придружена, отколкото сама". Всеки сам решава за себе си кое е по-добре.
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-03-30T19:21:01+02:00

Ако си максималист и все чакаш, животът може да изтече покрай теб като прилив. Чакането в движение не те лишава от мечти, но и от живот също. А ученето в движение помага да не губиш темпото. Благодаря, Гавраил.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-03-30T17:16:33+02:00

Но и чакането си има край!

Random works

: ??:??