21.05.2011 г., 1:03

Приливи и отливи

1K 0 5

Приливите и отливите

                      влача.

Цял океан от любов,

изпълнен с обичам те.

От оазис към

оазис крача,

през пустинята

на самотата.

По кожата ми

                      жадна,

се оттича

                    споменът

                          за теб.

Ако мога

от вятъра

да те поискам,

по-щастлива

                  ще съм.

Росата

и сънят -

примамват ме.

Ненаситна съм,

под капките

дъждовни,

молеща

да те притисна.

 

http://www.youtube.com/watch?v=QPUkP0yETbU

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за коментаритедобри хора:*!По принцип океан от любов,жадна кожа ,вятър и сън,може да са еротични,ако жената символ в стиха е красива:*.Не бих казала ,че е тъжно,по-скоро навява носталгия,не съм мислила сериозно като го писах.Още веднъж благодаря:*!
  • Мъка... но е спорно дали е еротична...
  • До "споменът за теб" ми харесва, после -- не.
  • Красив, тъжен стих, наситен с чувства, много интелигентно написан!
  • Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...