Приливите и отливите
влача.
Цял океан от любов,
изпълнен с обичам те.
От оазис към
оазис крача,
през пустинята
на самотата.
По кожата ми
жадна,
се оттича
споменът
за теб.
Ако мога
от вятъра
да те поискам,
по-щастлива
ще съм.
Росата
и сънят -
примамват ме.
Ненаситна съм,
под капките
дъждовни,
молеща
да те притисна.
http://www.youtube.com/watch?v=QPUkP0yETbU
© Jivka Koleva All rights reserved.
добри хора:*!По принцип океан от любов,жадна кожа ,вятър и сън,може да са еротични,ако жената символ в стиха е красива:*.Не бих казала ,че е тъжно,по-скоро навява носталгия,не съм мислила сериозно като го писах.Още веднъж благодаря:*!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
