fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
13.05.2008 г., 17:57 ч.

Примирение 

  Поезия » Любовна
1222 1 14
Всяка вечер заспиваш до нея,
аз - прегърнала него с ръката...
Ти не дишаш. Аз рядко живея.
В роли влизаме, скрили лицата.

Не обичаме светлото в дните
(само нощем сме истински живи).
За заблуда се бием в гърдите,
че и тъй сме си много щастливи.

Твърде рядко се гледаме дълго
(да не би да ни хванат във крачка).
Ха сега! Кой кого е излъгал -
съвестта като с валяк ни мачка!

Да излезем открито пред всички
и без страх да си хванем ръцете!
Кой ли лъжа, че с теб сме различни,
като гузно треперят нозете?

Ти навеждаш главата надолу,
аз се нося - същинска принцеса!
Крием всичките чувства отдолу
и въже си плетем - да се бесим!

А когато се срещнем в съня си
всеки другия бърза да съди!
Знаем само да браним честта си,
любовта най-нахално я пъдим.

Тъй летят неусетно години
(уж със теб се обичаме много...).

Ти я галиш във нощите сини,
аз прегръщам усмихната него...

© Васка Мадарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??