Всяка вечер заспиваш до нея,
аз - прегърнала него с ръката...
Ти не дишаш. Аз рядко живея.
В роли влизаме, скрили лицата.
Не обичаме светлото в дните
(само нощем сме истински живи).
За заблуда се бием в гърдите,
че и тъй сме си много щастливи.
Твърде рядко се гледаме дълго
(да не би да ни хванат във крачка).
Ха сега! Кой кого е излъгал -
съвестта като с валяк ни мачка! ...