Примирение
Всяка вечер заспиваш до нея,
аз - прегърнала него с ръката...
Ти не дишаш. Аз рядко живея.
В роли влизаме, скрили лицата.
Не обичаме светлото в дните
(само нощем сме истински живи).
За заблуда се бием в гърдите,
че и тъй сме си много щастливи.
Твърде рядко се гледаме дълго
(да не би да ни хванат във крачка).
Ха сега! Кой кого е излъгал -
съвестта като с валяк ни мачка!
Да излезем открито пред всички
и без страх да си хванем ръцете!
Кой ли лъжа, че с теб сме различни,
като гузно треперят нозете?
Ти навеждаш главата надолу,
аз се нося - същинска принцеса!
Крием всичките чувства отдолу
и въже си плетем - да се бесим!
А когато се срещнем в съня си
всеки другия бърза да съди!
Знаем само да браним честта си,
любовта най-нахално я пъдим.
Тъй летят неусетно години
(уж със теб се обичаме много...).
Ти я галиш във нощите сини,
аз прегръщам усмихната него...
аз - прегърнала него с ръката...
Ти не дишаш. Аз рядко живея.
В роли влизаме, скрили лицата.
Не обичаме светлото в дните
(само нощем сме истински живи).
За заблуда се бием в гърдите,
че и тъй сме си много щастливи.
Твърде рядко се гледаме дълго
(да не би да ни хванат във крачка).
Ха сега! Кой кого е излъгал -
съвестта като с валяк ни мачка!
Да излезем открито пред всички
и без страх да си хванем ръцете!
Кой ли лъжа, че с теб сме различни,
като гузно треперят нозете?
Ти навеждаш главата надолу,
аз се нося - същинска принцеса!
Крием всичките чувства отдолу
и въже си плетем - да се бесим!
А когато се срещнем в съня си
всеки другия бърза да съди!
Знаем само да браним честта си,
любовта най-нахално я пъдим.
Тъй летят неусетно години
(уж със теб се обичаме много...).
Ти я галиш във нощите сини,
аз прегръщам усмихната него...
© Васка Мадарова All rights reserved.
