severianin (Валентин Чернев)
417 677
22.06.2012 г., 12:24 ч.

Примирение 

  Поезия
442 0 4

                        Noblesse oblige

 

Аз зидах оня свят!

Аз го строих!

Бях закъснял за камъка в темела,

но сянката си в кулите вградих

и зидарията бе мое дело!

 

Градих стените,

покрива градих,

издигнах го, над пропастта надвесен;

най-хубавия стих му посветих,

изпях му най-красивата си песен.

Когато свърших,

аз го назовах

със името си

– да е част от мене;

с тревожните му делници живях,

предпазвах го от укор и съмнение.

 

Но този свят,

замислен тъй красив,

израсна мрачен, уродлив и тесен,

със зид, препречващ дните,

с покрив крив

и с плъзнала по камъните плесен.

 

Аз бях му дал най-чистия си стих,

но той израсна груб и разнебитен...

... Тогава със сърцето си взривих

пропукалия се бетон на дните

 

и върху срутения мрачен дом

започнах нов градеж със кули нови;

събарях с ярост,

сривах мълчешком,

гнева си вграждах в новите основи.

 

Днес свалям скелите.

Но вече знам –

по-уродлива се виши стената.

Приют съм съградил, наместо храм...

Нима съм вдигнал дом на грозотата?

 

Но аз съм част от него!

Ден след ден

аз го строих и той е мой по право.

За грозното вината е и в мен

– сега ще го търпя,

какво да правя...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??