За сетен път аз просто се изгубих,
в дълбоките сенки на живота.
За сетен път аз молех
някой да ме изкара на яве.

Появяваше се ти,
принца от мечтите ми.
Показваше ми светлината
и пътя, по който да вървя.

За сетен път аз имах нужда от теб.
За сетен път бях в мъглата на неизвестността
и молих шепнейки да се появиш
и отново да осветлиш пътя ми.

И всеки път щом дойдеше,
обхващаше ме странна тръпка.
Безмълвна стоях пред тебе,
а сърцето говореше.

Сякаш гола бе моята душа,
тъй прозрачна, че разбираше всичко.
Прегръщаше ме с такава топлота,
че забравях всичко.

Но този път ти не дойде,
може би изгубил се,
търсейки ме в мрака на нощта,
а може би вече трябва да си проправям път сама!