Дай си ми го, майчице, вретеното,
стига си се бола, стига са заспивали
всичките придворни на постелено.
Стига са пристигали по хиляди

принцове да те целуват, майчице.
Белите коне не се ли свършиха,
сабите не си ли изтъпиха крайчеца?
Плетът не се ли умори от кършене?

Дай си ми вретеното и пак поспи.
Нишката ще изпреда наместо тебе.
Пък нали си знаем - вече не кървиш,
спасението, мамо, няма да ти взема.

Дай си ми и всички побелели нощи.
Всяка нощ до премаляване сънувам,
че мене ме целуват, че ме искат още,
ти майчински лицето ми прибуляш.