Тя седеше отново там на масичката,
присвила краката си вън на терасата
под звездното небе!
Отново плачеше и говореше с Луната,
говореха си тихичко, за да не ги чуе никой!
Само звездите от време на време премигваха...
Премигваха като нейните две пълни със сълзи очи!
От време на време минаваше и някой самолет,
който честно казано тя дори не забеляза!
Продължаваше да гледа в черното небе,
но погледа и все я водеше към лунната светлина!
Искаше и се да извие... като малка вълчица, ...