Тя седеше отново там на масичката,
присвила краката си вън на терасата
под звездното небе!

Отново плачеше и говореше с Луната,
говореха си тихичко, за да не ги чуе никой!
Само звездите от време на време премигваха...
Премигваха като нейните две пълни със сълзи очи!

От време на време минаваше и някой самолет, 
който честно казано тя дори не забеляза!
Продължаваше да гледа в черното небе,
но погледа и все я водеше към лунната светлина!

Искаше и се да извие... като малка вълчица,
изгубила своята глутница... Точно в този момент
тя пое дълбоко въздух, преглътна напрежението, което 
беше стиснало гърлото ù, избърса сълзите от лицето си,
изправи се и каза "Аз ще се справя"...!

С тънко, пресипнало гласче,

плахо отново пристъпваше към стаята си
като и пожелаваше приятни лунни сънища...

Влезна в стаята си, избърса последната сълза 
и отново, както всяка вечер заспа с мисли за нея...
нейната Принцеса в нощта...! 

П.С. Принцесо моя (Мамо) надявам се, че от рая можеш да прочетеш колко много ми липсваш!!