5.06.2025 г., 19:23

Принцесата от автогара Сливен

253 2 1

ПРИНЦЕСАТА ОТ АВТОГАРА СЛИВЕН

 

Четвърти сектор. Автогара Сливен.

Ще милна сетно кичура ти рус.

Противен ден. Наистина противен.

И ще си иде твоят автобус.

 

След нас камериерката ще шета.

Чаршафа във хотела ще смени.

А ти ще гледаш в мъртвите полета

как тихо пролетта се зелени.

 

И – колкото нелепо да изглежда,

ще ти рисувам с маслени бои

как този свят е обич – и надежда,

и как красивото ни предстои.

 

Нима сме птици две в тъй кратък прелет?

Без теб ще седна в тъпото бистро –

ще пийна две-три бири – другоселец,

съмнителен дори за Поаро.

 

Не искам – и отказвам да повярвам,

че след минута ще се разделим –

нещастници – от Враца и от Варна,

летели миг с Вълшебния килим.

 

Изящната си сребърна пантофка

за друго време тихо скриваш ти.

Животът ни е ден командировка

и няма кой хотела да плати.

 

19 май 2014 г.

гр. Варна, 20, 10 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...