7.06.2011 г., 13:27

Принцесата с боклука

838 0 18

От утре сменям сюжета – в този не мога да дишам.

Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.

Без късмет съм родена и нямам орисници,

всички нови обувки протрих – все от лутане.

 

Доста крастави жаби целунах. Но нейсе!

Принцът ми явно другаде сабята точи,

с дългоноги русалки до късно пилее се,

докато аз се опитвам калта да превърна във почва.

 

От безцветни останки на чувства разнищени,

нова кожа си шия за бала – магарешка,

но не идвам с каляска, а се връщам от нищото,

без боклук  и с усмивка – като истина пареща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер!
    Дани, играеш на "прима виста" себе си тук
    Поздравления!!!
  • !!!
  • Ей,това с усмивка най ми хареса...и като истина пареща.Поздрав,Дани!
  • Здравейте, хора! Благодаря на всички!
    Бароне, има още питанки около моето присъствие на 18, но.... ще видим.
  • Дани!
    принцесите са си принцеси и под магарешките кожи, виж за принцовете не знам - обикновено "приказните" препратки за тях са ... към жаби

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...