От утре сменям сюжета – в този не мога да дишам.
Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.
Без късмет съм родена и нямам орисници,
всички нови обувки протрих – все от лутане.
Доста крастави жаби целунах. Но нейсе!
Принцът ми явно другаде сабята точи,
с дългоноги русалки до късно пилее се,
докато аз се опитвам калта да превърна във почва.
От безцветни останки на чувства разнищени,
нова кожа си шия за бала – магарешка,
но не идвам с каляска, а се връщам от нищото,
без боклук и с усмивка – като истина пареща.