24.03.2010 г., 18:57

Принцове на сумрака

613 0 1

http://www.youtube.com/watch?v=p1tFa9e9rJA


Видях те... Там някъде, в сумрака,
където се пресичат много светове,
където всички нещо чакат,
забравили да вървят напред.

Видях те... И остатъци от Слънцето
блестяха още в твоите очи,
макар отдавна да беше отлъчен
от света на утрото и следдъждовните дъги.

Видях те... И се разбиха секундите.
И образът ти в мене се преля.
И днес те виждам, искрящ и пречупен.
И в океана още ровя за твоята ръка.

И някак си тъй трудно се преглъща,
че себе си все някак си спасявам
и все в света на обречените принцове се връщам,
но ръцете им да хвана, преди да се удавят, не успявам.

Видях те... И в мене запечатах
онази твоя такава усмивка,
която крие, че гаснеш и търси да върне Слънцето обратно.
И остана в сумрака... Насън ще се връщам да те искам.

24.03.2010г.
гр. Сан Фернандо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...