Mar 24, 2010, 6:57 PM

Принцове на сумрака

  Poetry
618 0 1

http://www.youtube.com/watch?v=p1tFa9e9rJA


Видях те... Там някъде, в сумрака,
където се пресичат много светове,
където всички нещо чакат,
забравили да вървят напред.

Видях те... И остатъци от Слънцето
блестяха още в твоите очи,
макар отдавна да беше отлъчен
от света на утрото и следдъждовните дъги.

Видях те... И се разбиха секундите.
И образът ти в мене се преля.
И днес те виждам, искрящ и пречупен.
И в океана още ровя за твоята ръка.

И някак си тъй трудно се преглъща,
че себе си все някак си спасявам
и все в света на обречените принцове се връщам,
но ръцете им да хвана, преди да се удавят, не успявам.

Видях те... И в мене запечатах
онази твоя такава усмивка,
която крие, че гаснеш и търси да върне Слънцето обратно.
И остана в сумрака... Насън ще се връщам да те искам.

24.03.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...