17.04.2012 г., 13:49

Принцът малък

903 0 4

Улисан във стремежи по необятни синева,

принцът малък своите копнежи не разбра!

Кончета сребристи гонеше с усмивка на лице,

а пропускаше трепетите на детското сърце!

 

И все бягаше ли, бягаше - рози да бере

и от лисици златни прежда да преде!

Изпусна даже изгрева веднъж,

за да бърбори с калинките във влажната ръж!

 

Минаха изгрев, та два, та три,

принцът малък остана буболечки да брои!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....