Улисан във стремежи по необятни синева,
принцът малък своите копнежи не разбра!
Кончета сребристи гонеше с усмивка на лице,
а пропускаше трепетите на детското сърце!
И все бягаше ли, бягаше - рози да бере
и от лисици златни прежда да преде!
Изпусна даже изгрева веднъж,
за да бърбори с калинките във влажната ръж!
Минаха изгрев, та два, та три,
принцът малък остана буболечки да брои!