ПРИНЦЪТ ОТ МЕЧТИТЕ
Спрях да търся принца от мечтите
стига вече мисли и терзания,
златна есен пропълзя в гърдите
и попари всякакви желания.
Като жълта котка денем дреме
кротко пред запуснатата къща –
в късна доба, до петляно време
всяка нощ в съня ми се завръща.
С меки лапи влиза ми в душата,
с остри нокти спомените драска,
издълбава чувствата, лицата,
и заменя ги с фалшива маска.
Късен странник хлопа по вратите –
дълго скитал, тук при мене свърнал,
като принцът – онзи от мечтите,
само че в жабок се е превърнал.
© Ваня Иванова Всички права запазени