6.09.2023 г., 13:28

Природен глас

535 0 0

С природата не можем да се борим,

ний мислим, че тя почит ни дължи.
Ала очите трябва да отворим
и да се молим грешки да прости.

 

Природата уроци ни предава
и търси разума ни всеки ден.
Тя често греховете ни прощава,
но щом е нужно ни притиска в плен

.

Природата пречиства сетивата,
опитва се ума да изтрезви.
Затваря ни понякога вратата,
с желание света да прероди.

 

Природата обича ни горещо,
но същото очаква и от нас.
Когато търсим непорочно нещо,
тогава чуваме природен глас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...