15.07.2009 г., 14:37 ч.
Природен закон
Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.
И там, сред тълпата, лежа вече цяла година,
изтръпнах от сухите стъпки на хората зли.
Да, зная, в природата правило старо си има:
Сакати и слаби - убивайте...
Бъдете добри!
© Георги Митренов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
разбирам те...
-
Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
...а всъщност по дяволски някой във блатото тъмно
ме дръпна и сякаш очите със тиня покри.
Не виждах, а само сърцето обичаше страстно
по ангелски чисто, пробито с любовна стрела
и сякаш калта не по адски ме дърпаше властно
и сякаш отново открих ....небеса..
-
Духовна сила и благородство трябват, за да се посвети стих на една отъпкана мисловна пътека -"сакати и слаби убивайте...Бъдете добри".
Трогваш и завладяваш с искреност! -
Много силен стих!
С благодарност! -
Прав си< Георги, имаш право да го отразиш. Уви, позволено ни е висчко...
-
хареса ми образността в това стихотворение!
Поздравявам те! -
Никодим, самосъжалението е човешко чувство
и аз, като поет, имам право да го отразя.
Хареса ми и твоята гледна точка!
Белла!!! Имам чувството, че няма тъмноъгълник,
в който да не можеш да внесеш светлина.
Благодаря и на двамата, че прочетохте!!! -
Ех, все присъди раздаваме,
бездушие чуждо било
и все така обвиняваме,
съжаление да получим едно.
Ту болни сме или пък сакати,
току ни някой съжали,
измисляме истории брадати,
в очакване да грейнат нашите очи.
А как? Ако не изгряваме,
в очите чужди плам?
Остава да се самосъжаляваме...
а зад гърба си крием: "Как да взема без да дам?"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
