15 июл. 2009 г., 14:37

Природен закон

1.1K 0 8

Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.

 

И там, сред тълпата, лежа вече цяла година,
изтръпнах от сухите стъпки на хората зли.
Да, зная, в природата правило старо си има:
Сакати и слаби - убивайте...
                        
                                                          Бъдете добри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Митренов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • разбирам те...
  • Божествена завист навярно посях и покълна,
    задето обичах те силно, по детски дори.

    ...а всъщност по дяволски някой във блатото тъмно
    ме дръпна и сякаш очите със тиня покри.

    Не виждах, а само сърцето обичаше страстно
    по ангелски чисто, пробито с любовна стрела
    и сякаш калта не по адски ме дърпаше властно
    и сякаш отново открих ....небеса..

  • Духовна сила и благородство трябват, за да се посвети стих на една отъпкана мисловна пътека -"сакати и слаби убивайте...Бъдете добри".
    Трогваш и завладяваш с искреност!
  • Много силен стих!
    С благодарност!
  • Прав си< Георги, имаш право да го отразиш. Уви, позволено ни е висчко...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...