Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.
И там, сред тълпата, лежа вече цяла година,
изтръпнах от сухите стъпки на хората зли.
Да, зная, в природата правило старо си има:
Сакати и слаби - убивайте...
Бъдете добри!
© Георги Митренов Todos los derechos reservados