g27 (Георги Митренов) g27 (Георги Митренов)
11
15 jul 2009, 14:37

Природен закон

  Poesía
1.1K 0 8

Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.

 

И там, сред тълпата, лежа вече цяла година,
изтръпнах от сухите стъпки на хората зли.
Да, зная, в природата правило старо си има:
Сакати и слаби - убивайте...
                        
                                                          Бъдете добри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Митренов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    разбирам те...
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Божествена завист навярно посях и покълна,
    задето обичах те силно, по детски дори.

    ...а всъщност по дяволски някой във блатото тъмно
    ме дръпна и сякаш очите със тиня покри.

    Не виждах, а само сърцето обичаше страстно
    по ангелски чисто, пробито с любовна стрела
    и сякаш калта не по адски ме дърпаше властно
    и сякаш отново открих ....небеса..

  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Духовна сила и благородство трябват, за да се посвети стих на една отъпкана мисловна пътека -"сакати и слаби убивайте...Бъдете добри".
    Трогваш и завладяваш с искреност!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Много силен стих!
    С благодарност!
  • akonitin (Никодим Сертов)
    akonitin (Никодим Сертов)
    Прав си< Георги, имаш право да го отразиш. Уви, позволено ни е висчко...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0