g27 (Георги Митренов) g27 (Георги Митренов)
11
15 jul 2009, 14:37

Природен закон

  Poesía
1.1K 0 8

Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.

 

И там, сред тълпата, лежа вече цяла година,
изтръпнах от сухите стъпки на хората зли.
Да, зная, в природата правило старо си има:
Сакати и слаби - убивайте...
                        
                                                          Бъдете добри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Митренов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    разбирам те...
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Божествена завист навярно посях и покълна,
    задето обичах те силно, по детски дори.

    ...а всъщност по дяволски някой във блатото тъмно
    ме дръпна и сякаш очите със тиня покри.

    Не виждах, а само сърцето обичаше страстно
    по ангелски чисто, пробито с любовна стрела
    и сякаш калта не по адски ме дърпаше властно
    и сякаш отново открих ....небеса..

  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Духовна сила и благородство трябват, за да се посвети стих на една отъпкана мисловна пътека -"сакати и слаби убивайте...Бъдете добри".
    Трогваш и завладяваш с искреност!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Много силен стих!
    С благодарност!
  • akonitin (Никодим Сертов)
    akonitin (Никодим Сертов)
    Прав си< Георги, имаш право да го отразиш. Уви, позволено ни е висчко...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0