6.09.2017 г., 10:44

Прищявка

710 0 10

За себе си да изградиш и къща...

Жена от нея да направи дом.

И щастието във деца да връща,

а радостта за теб да е синдром.

 

Звездите вечер в твоя дом да гледат

И приказките нощни да четат.

Светулките в небе да се огледат,

щурците с песни да се отчетат.

 

И слънце през деня в дома да свети.

В душата ти да влезе светлина.

Домът да бъде храм и на поети

под погледа на влюбена жена.

 

Светът усмихнат в твоя дом да влезе

И своя ритъм в него да внесе.

А Господ с радост на земя да слезе

И нежност за сърца да донесе.

 

И всяка дума топлота да носи.

А всеки поглед да е „Добър ден!”

И да отпаднат трудните въпроси

във този свят любовно възроден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Влад!
    Желая ти хубав септемврийски ден! Поздрави!
  • Благодаря, Албена! Благодаря. Че хареса при-
    щявката ми.Ценя мнението ти! Пожелавам ти хубава вечер!
  • Хареса ми прищявката ти, Никола! И аз бих искала същото... Поздрави!
  • Благодаря, Василка,Радка и Еси! Приятно ми е да знам, че харесвате написаното от мен!
    Желая ви хубав септемврийски ден! Поздрави!!
  • Харесах много! Петзвезден поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...