след едномесечната любов
десет пъти на ден
или повече
тя му звъня
даваше все свободно

молеше му се
тихо без глас
хайде вдигни го най-после
проклетия джиесем
моля те

питаше се дали
не го е забравил
на работата си
или в джоб на сакото

и си представяше как
вероятно звъни ли звъни
до компютъра му
на бюрото

лекичко се усмихваше
мислено виждайки как
в понеделника
слисана

лелята дето почиства
ще прочете есемесите
писани

               в петъка
               съботата
               неделята и
               понеделника
от един и същ номер

може би каза си тя
е оставен без звук
и вибрира на воля

между саксиите
на балкона
с цъфналото мушкато
зад китайската роза

и поетично представи си
как от прозорец насрещен
със сноп отразeн e въпросът ù

скъпа ми скъпа приятелко
твоят човек в това време
си беше запушил ушите

чудя се даже защо
не изключи звука
а бе пуснал до краен предел
да се точат чешмите

и си повтаряше
брей че досадна жена
остави ме на мира
само за кратко
бях с теб  
не го ли разбра 
а утре отлитам
при Сигърни Уивър