Пришълка от всемира
ПРИШЪЛКА ОТ ВСЕМИРА
Пред синята безбрежност се мълчи,
защото думите потъват в нея.
Аз помня как със твоите очи
си тръгна лятото след суховея.
Как – лицемерна и с красив анонс,
пристигна есента и ни ограби.
Пред нас се ширна златен хоризонт,
но с първите снежинки бе забравен.
И аз последвах птиците към юг,
по тънката небесносиня диря,
Сега се връщам закъсняла тук –
случайна пришълка откъм Всемира.
Омръзнаха ми вечните войни,
стремежът някой да ме смачка.
И ако днес съм с теб, не ме вини
за мойто недомислие и бягство.
Щом прах от залеза над нас кръжи
и пух от пръснато глухарче,
обичай ме сега, не ме лъжи,
Защото всичко друго ми нагарча.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
