Пред синята безбрежност се мълчи,
защото думите потъват в нея.
Аз помня как със твоите очи
си тръгна лятото след суховея.
Как – лицемерна и с красив анонс,
пристигна есента и ни ограби.
Пред нас се ширна златен хоризонт,
но с първите снежинки бе забравен.
И аз последвах птиците към юг,
по тънката небесносиня диря,
Сега се връщам закъсняла тук –
случайна пришълка откъм Всемира. ...