Приспи ме!
Сега на облаците ли спиш?
На тях ли им се изповядваш?
За мен ли им разказваш?
Смях обичан не чувам
и се ужасявам.
Не трябва да ме има, а теб да те няма
на Земята.
Не мога да го осъзная.
Не желая.
С болката идва
състоянието ми критично -
шок, стрес.
Страх застава
да ми забранява иронично
да мисля логично.
Предавам се.
Искам при теб.
Спи ми се.
Приспи ме!
Г.Ф.Т
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Табаков Всички права запазени
