Сега на облаците ли спиш?
На тях ли им се изповядваш?
За мен ли им разказваш?
Смях обичан не чувам
и се ужасявам.
Не трябва да ме има, а теб да те няма
на Земята.
Не мога да го осъзная.
Не желая.
С болката идва
състоянието ми критично -
шок, стрес.
Страх застава
да ми забранява иронично
да мисля логично.
Предавам се.
Искам при теб.
Спи ми се.
Приспи ме!
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени