Сега на облаците ли спиш?
На тях ли им се изповядваш?
За мен ли им разказваш?
Смях обичан не чувам
и се ужасявам.
Не трябва да ме има, а теб да те няма
на Земята.
Не мога да го осъзная.
Не желая.
С болката идва
състоянието ми критично -
шок, стрес.
Страх застава
да ми забранява иронично
да мисля логично.
Предавам се.
Искам при теб.
Спи ми се.
Приспи ме!
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
