Сега на облаците ли спиш?
На тях ли им се изповядваш?
За мен ли им разказваш?
Смях обичан не чувам
и се ужасявам.
Не трябва да ме има, а теб да те няма
на Земята.
Не мога да го осъзная.
Не желая.
С болката идва
състоянието ми критично -
шок, стрес.
Страх застава
да ми забранява иронично
да мисля логично.
Предавам се.
Искам при теб.
Спи ми се.
Приспи ме!
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
