Приспивна песничка за звезди
Като снежинки думите се гонят,
сияят бели в лепкавата кал
и вятърът си обуздава коня,
за моя стих премръзнал му е жал.
И всяка нощ безсъниците храни
душата ми. С любов замесен хляб.
Презряла свободите оковани...
Прогледнеш ли – завинаги си сляп,
за дребното, за пошлото, за кича
и ноти къташ. Шепа думи, смях...
И знаеш си, че някой те обича,
защото свят създаваш свой от тях.
И в тази сбъркана средзимна пролет,
поет и луд единствено не спят.
Стопли звездите, ако те помолят,
със стих приспи го стихналия град.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
