MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
4.11.2018 г., 12:23 ч.

Приспивно 

  Поезия
292 2 4

Харесвам тъмното в нощта,

как мастилото ѝ се стича между нас и ни превръща в сенки.

Обзема ме безпаметен разпад

от спускане по сънни водопади

и пробиви оскъдна светлина,

на плаха сънищна заблуда.

Обичам ти да си в нощта,

в покоя на стаена тишина,

да следиш, как съзнанието

ми се изпарява. С очакване

да се зърнеш там, за да

откриваш, че други няма.

Обичам в сънната мъгла

да усетя целувката ти,

като точка, и вече мога

да се понеса без да искам,

(до следващата)

отново да се будя.

 

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??