Приспивно
Харесвам тъмното в нощта,
как мастилото ѝ се стича между нас и ни превръща в сенки.
Обзема ме безпаметен разпад
от спускане по сънни водопади
и пробиви оскъдна светлина,
на плаха сънищна заблуда.
Обичам ти да си в нощта,
в покоя на стаена тишина,
да следиш, как съзнанието
ми се изпарява. С очакване
да се зърнеш там, за да
откриваш, че други няма.
Обичам в сънната мъгла
да усетя целувката ти,
като точка, и вече мога
да се понеса без да искам,
(до следващата)
отново да се будя.
© Misteria Vechna All rights reserved.
