Приспивно...
Събудих ли те? -плахо ме попита.
И устните ти моите откриха.
(А аз не спях. Бях горе при звездите.)
Целуна ли ме? - аз отвърнах.
Не те усетих, ти кога дойде?!
(Погледнах те. Видях сълзи в очите.)
А мислех, че са само пръски от море.
Солени. Хладни пръски -
от нашето море, необозримо...
Заспиваш ли?! До теб ще седна тихо.
Не говори, не се измъчвай...
Ще те люлея в люлка от вълни...
Заспивай... Аз ще те прегърна.
И ще е тихо. Много тихо...
Спиии...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
