Не ме гледай, очите ти са празни,
не съзирам в тях искри,
аз съм в пламъци израснал,
така и ще си изгасна - жив ...
Защо си ми - имитация на любов,
която пристан търси празен
да акостира пропилян живот
и укроти самотен спазъм ...
Не съм пристан, аз съм космодрум,
стъпилите в мен залагат всичко,
което ще гори по огнения ми друм,
докато запалят ни свещички ...
Извини ме,
исках да го знаеш лично!
© Валентин Василев Всички права запазени