Lirael (Кристина Илиева)
27 15
3.08.2010 г., 16:10 ч.

Пристанища 

  Поезия » Пейзажна
782 0 5

Пристанища

Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат.

И ти смутен, загледан в морето,
мълчаливо с твоя кораб се сбогуваш.
За стотен път потрепва ти сърцето.
знаеш - на тъгата ще слугуваш.

Тялом тук си, но духът ти волен скита
и наново преживява всеки спомен.
Защо морето, без да те попита,
сам остави те в света огромен...

Не знаеш ти кога ще се завърнеш.
Несигурен си. Сушата не ти е дом.
От моряк в какво ще се превърнеш?
Та нали вълните твоят са подслон.

Ще ти липсва песента на чайките,
корабните нощни пътешествия
и залезите - от ония, жарките...
Красотата тръгва си. Усещаш я.

Пристанищата винаги са същите.
Те знаят, че морето те оставя.
Не отбелязват твоето завръщане,
защото ще си идеш. То не те забравя.

© Кристина Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??