Пристанища
Пристанища
Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат.
И ти смутен, загледан в морето,
мълчаливо с твоя кораб се сбогуваш.
За стотен път потрепва ти сърцето.
знаеш - на тъгата ще слугуваш.
Тялом тук си, но духът ти волен скита
и наново преживява всеки спомен.
Защо морето, без да те попита,
сам остави те в света огромен...
Не знаеш ти кога ще се завърнеш.
Несигурен си. Сушата не ти е дом.
От моряк в какво ще се превърнеш?
Та нали вълните твоят са подслон.
Ще ти липсва песента на чайките,
корабните нощни пътешествия
и залезите - от ония, жарките...
Красотата тръгва си. Усещаш я.
Пристанищата винаги са същите.
Те знаят, че морето те оставя.
Не отбелязват твоето завръщане,
защото ще си идеш. То не те забравя.
© Кристина Илиева All rights reserved.
