линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
24.02.2018 г., 8:45 ч.

Пристанище 

  Поезия » Друга
357 5 14

В началото

на Щастието

беше Ти-

стихийно бедствие;

човешко обещание.

Бе сбрал успеха

на усърдните си дни

и търсеше

(за себе си и тях,)

пристанище.

 

Да,

корабът

със белите платна

създаден бе

да акостира, плава

и отплава.

Шуми и плиска се

човешкото море.

Над дъното си

в края си застава.

 

А,

Аз и Ти,

обикнахме солта

в картината на битието.

Това е.

Рамката мълчи.

Същественото,

казват,

се усеща

със сърцето.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??