24 февр. 2018 г., 08:45
Пристанище
В началото
на Щастието
беше Ти-
стихийно бедствие;
човешко обещание.
Бе сбрал успеха
на усърдните си дни
и търсеше
(за себе си и тях,)
пристанище.
Да,
корабът
със белите платна
създаден бе
да акостира, плава
и отплава.
Шуми и плиска се
човешкото море.
Над дъното си
в края си застава.
А,
Аз и Ти,
обикнахме солта
в картината на битието.
Това е.
Рамката мълчи.
Същественото,
казват,
се усеща
със сърцето.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря Ви! От все сърце...
-
Браво!
-
Или както е казал Ошо: "Само изглежда, че всичко в живота се плаща с пари. В действителност всичко най-важно в живота се плаща с парченца от душата"... Поздравявам те, Лина! Радвам се, че си открила своето пристанище!
-
"Не са слабост чувствата ми. Слабост е нуждата ми да се отърва от тях. Кой е казал, че е "хубаво и правилно" да не ти пука ? Всъщност на мен мястото ми е на дъното на океана, давеща се в собствените си емоции. "
част от произведението на Ирен5 -Човек и добре да живее, накрая може да се влюби -
Ех, Силве... Това е за Теб: ♥ & ♥ Благодаря Ти!
-
Сърцата са с датчици и си улавят азбуките.
Поздрави за стихотворението! -
Благодаря, Хари!
-
Хубаво е Светлана!Поздравление!
-
Права си, Пепи! Благодаря ти!
-
Казват, че еднообразието и носенето по течениетое, като манджа без сол. Хубаво е партньорите да излизат от рамката, за да погледнат отвън картината. Поздрави, Лина!
-
Благодаря, Георги! Не е болка, друго е...
-
Хубаво...
Но болката е сигнал. Само сигнал... -
Аделина и Стойчо - Благодаря за добавянето в любими. Същественото не винаги е болката, Стойчо - - Сърдечни поздрави!
-
Болката е дълбоко скрита,някъде в морето на душата...
Поздравления,Светлана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
